„И кат някой древен библейски пророк ил на Патмос дивний пестинника строг,
кога разкривал е въз гладката кожа тайните на мрака и волята Божа,
той фърли очи си разтреперан, бляд към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко, и вдигна тез листи, и викна високо:
„От днеска нататък българският род история има и става народ!“
Иван Вазов
из поемата „Паисий“ от „Епопея на забравените“