„И кат някой древен библейски пророк ил на Патмос дивний пестинника строг,

кога разкривал е въз гладката кожа тайните на мрака и волята Божа,

той фърли очи си разтреперан, бляд към хаоса тъмний, към звездния свят,

към Бялото море, заспало дълбоко, и вдигна тез листи, и викна високо:

„От днеска нататък българският род история има и става народ!“

 

 Иван Вазов

из поемата „Паисий“ от „Епопея на забравените“